ВЕЧНИЯТ ОГЪН

Собственикът на казана още през лятото ми беше казал, че на това място огънят никога не угасва – гори през всички сезони и всички часове на денонощието – нещо като факела пред пантеона на незнайния войн. С тази разлика, че не държавата поддържа пламъка, а жадната за ракия човешка душа. Това „култово” място е нещо като паянтов мемориал на падналите, падащите и очакващите се да паднат герои и жертви на ракията.

ПО-МИСТИЧНО ОТ ФИЛМ, ПО-БРУТАЛНО ОТ ЕКШЪН

 Ако Франсис Копола беше запленен от видяното от мен, най –вероятно би дръпнал една „обща камера” на подгизналото от тъжна мъгла поле – тръстики, буренясали ниви, обезлистени горички (като в неговия Апокалипсис), безбрежна пустош, в чиято среда призрачна постройка с прастари керемиди и греди пуши с наклонен комин. Пуши право в лицето на затисналия я сив облак. Камерата би нахлула през широко отворената порта, в която се е настанила каруца с наредени на нея бидони, и зрителят би видял хората, които също пушат и се мотаят трескаво. И хвърлят фасовете си в петте зейнали клади – сякаш хвърлят душите си за вечно изгаряне във вмирисаното на дим, етанол и метанол свърталище на градуси. …

…В призрачната светлина на осрана от мухи лампа и пламтящи пещи, Копола би накарал оператора си да даде в едър план очите на смъртниците – втренчени в похлупаците на казаните, които от време на време се надигат като търбуси и изпускат пара; взряни в спиртомерите

Impressum

Verlag: BookRix GmbH & Co. KG

Tag der Veröffentlichung: 02.06.2015
ISBN: 978-3-7368-9811-0

Alle Rechte vorbehalten