ИЗНЕВЯРА НА ПЕТИЯ ЕТАЖ

„Мръсната бомба” е заложена с покупката на една антика на колела – минито  „NSU Prince” – немски шедьовър на едноименна фирма, купена по-късно от ”Audi”.

Когато един инженер се сдобие с такъв метален бонбон на техниката, той вече наполовина е загубен за обществото, а ако е мечтал за подобна придобивка, може да бъде разглеждан и като клиничен случай с обсебване. 

Черешката на тази ръждива мелба е самият купувач – инж. Джони Апапа, роден и живеещ в балканска страна, където на немските машини по традиция се гледа като на вид екзотични и легендарни жени.

Защо Джони Апапа трябваше да крие покупката от жена си е въпрос на спор. Традиционното обяснение за укрити от жената финанси не издържа  много пред другата версия – да не се откланя Джони от пътя  на добър съпруг, предначертан от половинката му още в ритуалната зала. Път - чист и тържествен – геометрично продължение на самата червена пътека, по която се върви с цветя и бял воал. 

 

Път или калъп – няма значение –стерилното жилище е затвор за мъж израснал с болтове в джобовете и гаечни ключове в ученическата чанта. Мъж мечтаещ за цехове с инструментална екипировка, а принуден в къщи да стои в усмирителната прегръдка на велурени чехли и кадифено елече.

За Апапа се твърди, че възприемал машините като одухотворени създания – оттам и няколкото ненормални изпълнения, едно от които е да  купи торта за рождения си ден и да я сложи в халето на  завода. Съботна сутрин – няма никой на работа – един мъж празнува личния си празник с любимата металообработваща машина. Да беше гумена кукла с цици, хайде.... Но фреза, торта и щастлив мъж....?

 

Та когато Апапа купува NSU-то, започва местене на колата от гараж в гараж – кърпене, боядисване, поправка на тапицерия....никелиране. 

Минават месеци. Той вече е готов да я покаже на града и на жена си без страх, че ще бъде обявен за клошар на едро. Но в тоя момент тя има други планове. 

Тя е решила да замине при родителите си. Лято е, има отпуска, а и той в последно време все закъснява и все е мръсен. По-мръсен от нормата за инженер-ръководител. Като началник-щаб на къщата тя взема бързо решение и още по-бързо билет за влака.

 

Стоят на перона и се изпращат. Тя му каканиже заръки за дома, а той я гледа  малко отнесен. Влязла му е муха в главата. Слуша внимателно, но отговаря машинално. Нервно  стъпва от крак на крак – като кон на вратата на обора. Тя се качва в купето, а той отива отпред и започва да целува локомотива – да тръгне по-бързо. Целува и го потупва окуражително с длан, като жокей жребеца си. Тези целувки по-късно ще му излязат солени, но и ще го направят легенда. “Апапа, който мляскал локомотива на гарата…”

Жена му усеща, че той препира да я изпрати, но понеже не е кръшкач, не се тревожи особено. Чак когато почва да му звъни, а той не вдига телефона, съмнението се заселва в душата й. По онова време няма дисплеи на телефоните, че да видиш кой е и да върнеш позвъняването. А и Апапа  тогава е във вихъра си и ръцете му  все заети.

 

Когато се връща ден по-рано (като във вицовете за командировки)  тя го заварва в средата на хола в твърде неловко за него положение. И в крайно оскърбителна за нея ситуация.

Големият  персийски килим – гордост на еснафските успехи и нещо като бисер в короната на сполучливия им брак –  е  покрит с вестници, картони и найлон. А в средата върху найлона  лежи ТЯ – немската машина. Двигателят на NSU-то – разхвърлен на части - до последното уплътнение и федерка. До него – Джони -  щастлив, с черни ръце, къси гащи и светещи очи мие чаркалаците на карбуратора в леген с бензин. Все едно да заколиш прасе на средата на джамия.

 

Първо се чува писък, после крясъци. После  крясъци примесени с обидни думи. После дълги обвинителни изречения завършващи на „идиот с идиотите”.

По-късно и той взема думата – нежно, философски примирено – с карбуратор в ръце – копие на Хамлет с черепа на Йорик:

- Защо не ми каза, че ще се върнеш по-рано. Всичко щеше да е наред,

- Нищо не е наред! – посиняла пищи тя – Още като заминавах, ми намирисваше, че нещо не е наред! Но не очаквах такава наглост. Ето, затова се върнах по-рано. Да те сваря какви ги вършиш.

 

Половината улица, заедно с всички обитатели на кооперацията, слушат скандала с щръкнали от възбуда уши, защото крясъците от  петия етаж са като малки експлозии. Някои ще паднат от кеф от терасите, когато тя започва да го гони, защото чуват само:

- Махай го този леген! Изчезвай с тоя боклук оттук...  Пльоснал се насред килима...Още като започна да целуваш влака разбрах, че нещо си намислил, ама не знаех, че си толкова нагъл. Вън!... Вън!...

Стотици команди „Вън!” И тихите молби на Апапа, които постепенно прерастват също в гневни изстрели: 

- Да не съм те карал да си идваш по-рано. Никъде нищо няма да местя. Отивай да плачеш в спалнята! Като си довърша работата, тогава ще се изнеса оттук....

 

Обикновените нерви при дълбок семеен скандал. Обикновените думи, когато някой хване половинката си натясно..Следващите дни съседите изпушват стотици цигари в градинката, докато чакат развода и докато сглобяват версиите си.

После годините слагат патина на случката. Но ....    

 

Апапа и до днес не може да разбере какво толкова е направил. 

Жена му и досега не може да приеме, че той си е позволил подобно нещо 

А чистачката и досега няма обяснение за чутото тогава изречение  „По-добре да ми беше изневерил, нещастнико!”  

- Нали й беше изневерил? – пита тя всеки път като ги види да се качват в колата. 

ХИЛЯДА ПЪТИ СЕКС, ХИЛЯДА ПЪТИ СЕКС

МЯСТОТО

Най-гнусното заведение в града. Толкова мърляво, че дори мухите изглеждат като специално търсена екстра за интериора. Всеки китаец, на когото кучетата още лаят от казана, и който събира гъби от пода, за да ги прибави към соса, би преподавал хигиена тук. И би повръщал на воля, гледайки мизериите в кухнята и салона. Ротвайлерът на сервитьора, вързан за служебната маса, пред който се изсипва обраното от чиниите, допълва зловещата картина на това вонящо на старо олио и мръсни чорапи място.

ОБИТАТЕЛИТЕ

Луди, с олигавените от апетит джуки, които се чудят как да извъртят залъка, за да го прекарат между стърчащите като глиги на прасе зъби,. Проститутки от гарата, умирисани на засъхнала сперма, които си говорят за деца и домашна работа, докато ядат пилешка яхния и пълнени чушки с хляб. Мрачни телета, които седят в най-тъмните ъгли, отпиват бавно и гледат наредените на масата телефони – много често повече на брой от пръстите на ръката. Безгрижни строителни работници, с уши пълни с бетон и вар, които мляскат енергично по системата – „яж и бягай да легнеш зад тухлите”. Алкохолици от двата пола с изпити лица и стъклени очи, сякаш хербаризирани между стените, голяма част от биографиите на които се четат на пирона с листовете, където се записват вересиите. Задръстени мъже, на които годините системно самозадоволяване са щамповали онези гузни черти на лицето, каквито имат често битите кучета.

ВРЕМЕТО

Най-горещата част от деня, когато дори мухите са преяли и чистят крака до повърнята си по масите. ТОЙ Една луксозна кръпка в заведението – прекалено добри дрехи, прекалено добри маниери, вид на човек, който не е пил вода уморен и никога не си е лягал гладен. Той седи

Impressum

Verlag: BookRix GmbH & Co. KG

Tag der Veröffentlichung: 14.08.2014
ISBN: 978-3-7368-3213-8

Alle Rechte vorbehalten