За Книгата
МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ
НИКОЛАЙ ИЛЧЕВСКИ
Тази книга е част от проекта „Текстът като визия“, реализиран с подкрепата на КЦМ и Българско Национално Радио, по случай 1150 години от създаване на славянската азбука
Алитеа Пловдив, 2013
Металургия на думите Българска Първо издание ISBN ISBN 978-619-7062-03-8
Автор Николай Илчевски© Фотографии Николай Илчевски©
Заглавна корица Снимки: Неделиян Нешев©, Петър Гечев © , Дизайн Павел Лазаров (...........) по идея на автора ЗD?????? Задна корица Снимка на автора: Квакси ван Жабен ©
Илюстративни обекти: експонати от музея на камъка и дървото Тера Фантастика© ; фотографии от фонда на музея Тера Фантастика©; творби на Colio Camica ©
МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ
Светътсепроменя. Буквитеостaват. Едни и същи. Кактоатомите . Писането е катометалургията. Отливашиличистметал,илиисканитесплави. Променятсесамотехнологиите. Примеситеубиват
Еднимайсториковатмотики, Другичастизаизтребители. С едни и същижелезнимолекули. Самоидеитесаразлични.
Светът е движение и промени. Времетоставаценно. Описанието е разхищение.
Човекътот 21 векобработва 18 пътиповечеинформация заединицавремеоттози отпреднотостолетие.
Въпросътвечене е далищечетем. А какво? Текстътсрещуобраза? Илитекстъткатовизия?
СЪБИТИЯ, ИЗВАДЕНИ ОТ ПЯСЪКА
През цялата година пълня джобовете си с бележки за неща, които са ме впечатлили, но не стават за новини, нито за коментари. Случки, от които не зависи нищо. Освен реката на милиардите малки събития на планетата, правеща своите наноси: престарял старец яде черници под клоните; куче гледа залез; чучулиги до вледенена локва; нощни рибари; жабешки сватби..... После в мрачна зимна седмица, сядам и подреждам тези дребни отломки – по сезони. Като фотограф, който в края на проекта преглежда архивите си за некомерсиални находки. Така - десетина години. Писане за мен самия. Със садистични съкращения, с безпощадно търсене на думи. За да е като кадър. Така се родиха текстовите ми календари.
Ако не бяха някои приятели, които имаха „нахалството” да се интересуват от мен самия повече, отколкото от професионалните ми проекти, тези къси форми и досега щяха да бъдат само на файлове.
ЦЕЛТА:
Не си поставям свръх задача да отворя нови хоризонти към езика. Моята скромна цел е да подчертая огромните резерви на текста и на словото. Които подминаваме в ежедневието. Работата с буквите и думите може да е приключение, дори в средата на океан от изображения.
Боравенето с графичните символи на фонемите може да е неподозирано интересно и увлекателно занимание – както аз за себе си съм открил. И не смятам, че ако с една и съща писалка напишеш шега и устав, стих или закон, едното непременно ще олекне за сметка на другото.
Играта с езика не е престъпление. Както играта с лего не е нито архитектура, нито разрушение за едно дете. Играта с думите, ако не е за сметка на други, засилва нашата наслада да употребяваме езика си. И ни привързва емоционално към него.
Ако всеки от нас открие тези богатства, вероятно ще цени езика и буквите си повече и ще ги пази по-ревниво.
ФУНДАМЕНТАЛНИ ПОДРОБНОСТИ
Вярвам в силата на думите. Те могат да пренесат послание, което е много по-силно от образ. Защото не закрепостяват към определена картина, а дават свободата да импровизираш свой филм върху идеята, която ти пращат.
2003
СТРАСТИ
януари
В градините на моите спомени липите изливат тонове аромат във въздушните потоци и дрогират цялата земя до хоризонта. По хълмовете на моите спомени теменугите перверзно и сладосокно се предлагат на насекомите, а по камъните лишеите са набъбнали като подгизнали цветни рисунки. В действителност е бяла зима и светлото на снега и кафявото на земята се сливат със спомените в колаж, достоен да убеди и най-големия неверник, че зимата е нищо повече от сън преди следващата пролет.
ДЪНОТО НА ЗИМАТА
февруари
Студът се беше чифтосвал с болни от бяс лисици в най-тъмните усойки на планината. Изпохапан от тях и със замръзнали лиги, безразсъдно освирепял - беше слязъл чак в полето. Квичеше в клоните, пищеше под камъните и вдигаше снежни пушилки, за да заличи следите на зайците. И както се въртеше в истерията си, намери под един паднал дъб купчина топли листа - удари им невидим шамар, разпиля ги като голям жълто-червен фонтан. И все така див се хвърли отгоре им да ги преследва към покрайнините на Галактиката.
ТЯ, ЛУДАТА
март
Тя беше луда. Целуваше го жадно, после го гледаше в очите като доктор, който търси причина за извънредното състояние на пациента си - и както потъваше в зениците му, го халосваше по лицето. Той нямаше време да реагира, защото го захапваше за устните и скимтеше от радост, обхождаше с мокра уста очите и врата му, дърпаше го за носа и докато влюбено му казваше “аз съм твоята пролет”, вдигаше цветната си рокля и го завиваше през глава. А навън времето беше като нея. Сочен лъч откъртваше огромно парче облаци и дълбаеше слънчев кладенец към земята. И в този светещ тунел прехвърчаше последният сняг.
МАХАЛО В ГРАДИНАТА
април
Не казвай, че времето върви в една посока, защото математиците и физиците изследват нещата едностранчиво. Аз си мисля, че ние се возим на махалото на времето, което се клати безстрастно между две връхни точки. И си мислим, че отпътуваме безкрайно далече. Тук сме. На същото място в Галактиката и на същата улица в града. Само от свистенето на въздуха ни се образува по някоя бръчка, но ето, пак се връщаме в пролетта. И същите ябълки цъфтят пред прозореца.
МАКОВЕТЕ
май
Понякога сънувам жените, които са ме обичали. Няма думи, няма секс, няма имена, нито лица. Аз знам кои са. Идват накуп, като топло съзвездие - без да се ревнуват, без да се конкурират. Десетки рубиненонежни устни - като макове в тревистозелено небе. Опитват се да ме достигнат и знам какво ми казват, без да съм го чул. Защото съм го чувал хиляди пъти. Събуждам се като най-щастливия мръсник на земята, но не смея да се усмихна дори, защото на рамото ми спи последната от тях. И похотливо, без свян от изневярата, затварям леко клепачи и викам безкрайните зелени поля да дойдат пак. И да чуя топлината на маковете.
КОГАТО …
юни
Когато луната залязва. Когато огънят заспива като квачка върху въглените, които е създал, а последната улулица казва нещо на себе си. Тогава тя се усмихва в съня си. Тогава косата й, по-нежна от покарала детелина, се сипе върху клепачите ми. И наяве, през нейната мрежа, виждам най-цветните си сънища. Сънувам неродения ден, чиято зора мирише на елов дим и виолетова мащерка.
SUMMER TIME
юли
И най-нежната нощница е като накалена ризница за кожата й. Тя върви гола в утрото по пресъхналите в нощта ливади и търси с нозете си поне една капка роса. Нощта е тъмна пещ с розова пъпка от изток - като еротичен сън, в който звучи “Summertime”. Жаба дървесница, кълне сушата и гледа с очите на извънземно луната, полска мишка с хипнотична лакомия рони клас ливадна власатка. Тя върви гола към палатката ми и след нея слънцето се надига като събуден циклоп воайор.
ОРГИЯТА
август
Скакалците - преяла и мързелива сган, като мъже в оргия, всеки следобед откачат за секс и се покатерват по стръковете да чакат нощта. А е още средата на огъня. Тук-там някой опъва крак и пробва късо похотливо вибрато. Убеден, че е първа цигулка, суетно зачиства антени, докато сенките не ги направят по-дълги. После светът става червен, а слънцето затиска огромна прозявка с приседнал на хоризонта ялов облак. ...И настъпва всемирно цвъртене. Пет трилиона скакалци и щурци започват масова мастурбация. Колосално църкане и свистене - като континентален орган на три паралелни октави. Или като огромен трион. С който се опитват да разрежат Вселената и да се доберат до яйцеклетките й.
РАВНОДЕНСТВИЕ
септември
Денят - самовлюбен и суетен любовник - най-после се насища на своя диктат и предлага на вечната си любовница да сменят позата. Тя, както винаги, е съгласна и бавно се измушва под него. Поляга в орбитата като в ложе - нозе в нозе, рамене до рамене - равни, като никога - за един миг. После започва да го закрива с черната си фуста, надкрачва го и той поляга, смалявайки се. Леки мъгли и кротки дъждове се нанизват на опашка - като изпуснати концлагеристи, които не могат да свикнат със свободата си.
СТУДЕНАТА ГОСТЕНКА
октомври
Листата, които цяло лято безгрижно бяха скачали на бънджи с дръжките си, се умориха и го удариха на пъзели с жълтото и червеното. Вятърът, назлобял от бездействие и безсилие, решеше дивия овес и го гонеше като в огромна детска градина да ляга да спи. Тревата, с предчувствие за слана, приюти жълъди, орехи и есенни печурки. И само дребни, като маслини, ябълки останаха да звънят по клоните.
ДЪЖДОВНО АДАЖИО
ноември
Валеше дъжд - студен като погледа на разлюбила те скоро жена. Светът беше подгизнал в печал и депресии. Локвите се кикотеха кално след всяка прегазила ги кола и приличаха на гювендии, които се надяват светът да се свърши заедно с тях. А той рисуваше в ателието си цветя в пролетен унес и единствената му грижа беше малката дъщеря да не ги докосва преди да са изсъхнали боите.
РАДОСТТА
декември
В смразяващата суета на празниците, когато хората приличат на цветни конфети с втасали портфейли, загрижени души и товари от шарени чанти... Под гирляндите от мигащи електрически дантели, провесени между двата бряга на неоновата търговска река, където хищни търговци плетат печалбите си с гумени усмивки, ослепителни витрини и подбрани като за конкурс продавачки… Между старателно рекламираните празнични концерти, балове, благотворителни сценки, лицемерни дарения, фирмени тържества, акционерни запивания и планове за екзотично посрещане на един посочен за „специален” миг от годината… върви Радостта. Сгушена между две влюбени хлапета. Едното от които изписва с пръст по снега някакво женско име, а другото го гледа с толкова блестящи очи, че всичката градска украса изглежда като мръсно бельо в
Impressum
Verlag: BookRix GmbH & Co. KG
Texte: Nikolay Ilchevski
Bildmaterialien: Nikolay Ilchevski
Tag der Veröffentlichung: 14.08.2014
ISBN: 978-3-7368-3205-3
Alle Rechte vorbehalten